Сливи за смет

Рецензии

Отзиви от 19-тия международен куклено-театрален фестивал
“Двама са малко, трима са много”, Пловдив, 2-6. 09. 2010 г.

Сп. “Кукларт”, бр. 4/2010


Никола Вандов

“Познатата приказка е само повод за този спектакъл. В нея истинският сюжет е всеотдайната радост от разказването, от преправянето, удоволствието да доставяш удоволствие на публиката. Разказът е простодушен до умиление, той тече по тайнствените дерета на богатите асоциации. Вглежда се в нас българите по начин, който отхвърля гримасите на язвителността, а борави с ироничното, с добродушните тонове, с продуктивните усилия да бъде разбран и заобичан човека до теб – такъв, какъвто е бил, какъв е и какъвто сигурно винаги ще бъде...

На празната сцена отзад има само един параван. След това на сцената се изкарва странно и остроумно съоръжение-инсталация на Ханна Шварц, което е магаре, камион, лавка, автомат за самообслужване...

Колко й се играе на Десислава Минчева! Каква отдаденост, какво въображение, каква наслада от играта, която не може да не се предаде и на публиката! Играе с ръцете си, с краката си, с гърба си, играе мъже и жени, млади двойки, селски хубавици и градски певачки с огромен бюст, мустакати млади хитреци и хитри старци...

Петър Тодоров ни показва, че физическият театър, в който са съсредоточени интересите му, може да е забавен, умен, наблюдателен и общодостъпен.

Голямо завоевание на кукления ни театър!”


Богдана Костуркова

“Сливи за смет” беше представлението, което провокира въображението и емоцията ми. Подредената от Петър Тодоров мозайка на характери – ярки, сочни, ударни с мащабите си, намира удачно сценично решение от сценографа Ханна Шварц: гола сцена и на нея една актриса и една вещ, която се трансформира във всичко, необходимо за сценичния разказ и оставя свобода за артистизма и територия на актрисата да представя нови и нови герои. Спектакъл с много ведрост, изобретателност, умело и вдъхновяващо оживяване на материята и превръщането й в действащо лице. Струва ми се, че след време ще имам усещането за няколко изпълнители в тази постановка – така разнообразна и динамично променяща се бе Десислава Минчева в образите на различните герои от приказката. Музиката на Георги Андреев провокира и чувството за национална самоирония, и усещането за митологична дълбочина на сюжета. Един спектакъл – намигване към добрите и лошите страни на националния характер, поднесен с много чувства за хумор и усет за детайла. “Сливи за смет” бе акцент на фестивала именно с въображението и артистизма, който отстоява.”


Патриция Николова

“Моноспектакълът на Десислава Минчева “Сливи за смет” бе най-експресивното и енергично представление на фестивала. Актрисата с лекота влезе в няколко противоположни роли, танцуваше до полуда и играеше с ироничните си кукли (тип “мъпети”), предизвиквайки силни залпове от смях, почти ням диалог между мъжки и женски персонажи в една и съща сцена. Куклите, както сигурно вече се досещате, бяха великолепно изработени от Ханна Шварц, всяка със свой характер и уникално изражение, отличавайки се и с индивидуални, подчертано комедийни поведенчески рефлекси. Сценарист, режисьор и продуцент на “Сливи за смет” е Петър Тодоров, а спектакълът му е подкрепен от специална културна програма към Община Виена.”


Катя Петрова

“Другата Голяма награда – “Сливи за смет”, с много необичайни кукли и една невероятна актриса, просто гениална, не знам, думите са малко, за да изразя впечатлението си.”


Петя Александрова
Списание “ЛИК”, бр. 10, Октомври 2010

Статия по повод на 19-тия международен куклено-театрален фестивал “Двама са малко, трима са много”, Пловдив, м. септември 2010


“От българското участие се откроиха два спектакъла – “Сливи за смет” (Награда за най-добър българоезичен спектакъл) на Център за изкуства “За Родопите”, с. Бостина и ...

Със “Сливи за смет” Петър Тодоров (сценарист, режисьор и продуцент) и Десислава Минчева (актриса) олицетворяват смисъла да се подкрепят малките независими формации. Целият им натрупан бекграунд от този фестивал и международни участия (“Кокошка с брошка”, “Аз, Душата”, “Коса”), както често се случва по тези ширини, е оценен и финансиран повече в чужбина, отколкото у нас. От непретенциозната приказка те изтръгват всевъзможни смешни и гъвкави решения особено на телесно ниво, а сгъваемото магаре-каруца на Ханна Шварц къта всякакви чудесии подобно на цирков фургон.”




назад